През 1987 г. Яков Хехт основава Демократичното училище в Хадера в Израел – първото училище в света, което се нарича демократично. След това той помага за създаването на мрежа от демократични училища в цял Израел. През 1993 г. той свиква първата Международна конференция за демократично образование (IDEC). Малко след това Хехт основава Института за демократично образование в Израел (IDE), а в неговите рамки – академичен факултет за учители по демократично образование. Книгата му „Демократичното образование“, която е преведена на английски, португалски, български и корейски език, е източник на вдъхновение за новаторски преподаватели и предприемачи по целия свят. Яков смята подготовката и насочването на образователната система към бъдещето за своя основна мисия днес.

Основател на Diablo Valley School в Калифорния, САЩ, има над 30 години опит в работата с деца и повече от 20 години в свободното образование, в допълнение към 30 години учене и опит в областта на процесите на учене при хората.

През 1992 г. той прочита статия, написана от един от основателите на училището Съдбъри Вали, и осъзнава, че образователната система, която те популяризират, е много благоприятна за процеса на учене. Тогава той и съпругата му започват процеса на създаване на DVS (Diablo Valley School), основано на модела Съдбъри. Училището е открито през януари 1997 г. и те са служители/учители в него до 2005 г. През това време Офер отговаря за обучението на новия персонал, а освен това прекарват много време в обучение на родителите за всички аспекти на демократичното образование.

От 2007 г. Габриел работи в сферата на образованието, по-специално в областта на горската педагогика. През 2016 г. заедно със съпругата си Паола Боча основава „Playa Escuela El Médano“ в Тенерифе (Испания), където е педагогически директор. Училището съчетава демократичното образование със силна връзка с природата.

Габриел е и член на Съвета на EUDEC и участва в няколко международни сътрудничества на движението за демократично образование.

Изхождайки от етологична перспектива (изучаване на поведението), той се фокусира (повече от това да гледа как децата учат) върху това какви психологически ефекти има образователната среда върху нашето развитие като личности и общности.

Ще се запознаем с неговия списък от „8 основни аспекта на качественото образование“.

Природата и разбирането ми, че сме част от нея, е пътя, който вървя. Започнах да откривам неформалното образование и фасилитирането през 2007 година и от тогава те се разгръщат в професионалния ми и личен живот като ветеринарен лекар, координатор доброволци, активист за опазване на природата, младежки работник, ръководител проекти, инструктор в лагери на открито, обучител, съ-основател, член на екип, жена, дъщеря, сестра, съпруга, приятелка, лечителка, и като себе си. Фасилитирането за мен е умение за живот и е голяма част от пътя ми. Вярвам, че за усвояването на умението да фасилитираме себе си – да предоставяме пространство на себе си, на своите преживявания и процеси и на своето учене, е част от разгръщането на професионализма в работата с групи и процеси.

Обичам работата си!

Елена Евстатиева заема различни длъжности в „Пи Еф България – общност за помирително правосъдие“ в периода 2000 – 2016 г.. Влиза като външен специалист и работи с осъдени лица и служителите на местата за лишаване от свобода по програми на организацията. В периода 2009-2013 г. е член на Консултативната работна група, подпомагаща укрепването и развитие на организациите членки на Prison Fellowship International за Източна Европа и Средна Азия. През 2012 – 2014 г., ръководи екипа на PF Bulgaria, участвал като партньор по създаването на модел за Европейски възстановителни общности (ECOR).

През 2007 – 2008 г., след специализация в международната програма на Центъра по възстановително правосъдие към PFI и Kingston University, Toronto, Ontario защитава Международна диплома по Възстановително правосъдие с тезата „Исторически предпоставки за развитието на възстановително правосъдие в България“.

Практиката й в полето на възстановителното правосъдие обхваща: обучения във възстановителните практики, фасилитиране на възстановителни конференции „жертва-извършител“, фасилитиране на кръгов процес и фасилитиране на фамилни групови конференции

Елена е също психодрама терапевт и обучител по групова динамика.

Лъчезар преподава на учители и образователни лидери в два университета в България (Нов български университет и Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“). Той има богат опит в международни проекти, фокусирани основно в Европа, в търсене на принципи и инструменти за смислено учене. Неговата мисия е да подкрепя масовата образователна система във внедряването на нови идеи и практики като: дизайн, ориентиран към човека, коучинг и системно мислене. Лъчезар е съосновател на „Социални иноватори България“ – организация, подкрепяща индивидуални и граждански иницативи в реализирането на техни проекти, насочени към общността. Той е и част от управителния съвет на фондация „Модерно образование“, посветена на изграждането и поддържането на мост между света на заетостта и доставчиците на образование.